Емаптия и благополучие в юношеска възраст

В множеството предизвикателства, пред които днешното обществото се изправя и които са свързани със сблъсъка между ценностна система и светоглед на различните поколения, ясно се откроява тенденция на раздалечаване на възприятието за общностно чувство, просоциално поведение и психично благополучие. Без съмнение юношите намират връзките с връстниците си за много по-значими през този период от тяхното развие. От една страна тази промяна изисква усъвършенстването на социални умения като емпатия. От друга страна технологичното развитие и прогрес променя посоката и начините на общуване между младите, променяйки и уменията, които те развиват за да постигат поставените си житейски цели. Означава ли това, че развитието на нови умения ще бъде за сметка на другите, които са жизнено необходими за преживяване на усещане за принадлежност, способност за допринасяне и сътрудничество? Основавайки се на познанията за когнитивното, моралното и емоционалното развитие на юношите и съпоставяйки техните виждания за преживяване на психично благополучие, настоящото изследване цели да изследва връзката между способността на младите хора да съпреживяват това, което другия преживява и тяхното собствено усещане за удовлетвореност от живота.